автор: ludiomil

на една от страната на чудесата, да не кажа директно Алиса

Дочух, без да искам, и бях смутен -
как хорските приказки приказват за мен! -
как с моята муза - дребна на ръст -
неприлично сме сочени и измерени - с пръст.
Вижте; колкото палец е! - бърза вестта
и пътуваме с нея - от уста на уста -
в нова приказка, съчинена изцяло от вас,
Палечка - моята мъничка муза и аз.
Вижте, в тълпата от двойки безчет -
всяка муза класическа - с голям поет! -
и - сред закачките - смалена съвсем -
най-малката муза - редом със мен!
Палечке, музо, нека сочат със пръст -
за мен не най-важен е твоят ръст,
а това, че те има - в живота мой
и в Голямата приказка - като главен герой.
И - поредните приказки... Не, не могат без теб,
музо моя, със тъничко, звънко гласче! -
Инак кой, без да питат, за кой ли път
ще сгодяват с жабок, ще сватосват - за кърт!
Инак сурия бръмбар с луксозни криле
кого друг ще харесва и кого ще краде?
И кой неразумно да мълчи ще посмей,
щом гладът засуфлира му: "Музо, възпей..."?
Палечке, музо, - в пътя ни отреден
май само през зимата видяхме бял ден!, -
и аз теб ли спасявах, или ти мен,
Палечке, музо, приятел свещен?...
Ето: двамата кретаме... Ала дойде ли ден
да остана тук: ти продължи и без мен! -
защото приказката тук не свършва, нали?
защото: Приказката за Палечка т р я б в а
да продължи
и краят й -
зная! -
ще бъде щастлив.