Нощта изплисква топлия си сън
в главите на похъркващите сноби
и куче лае по луната вън,
но тъжно някак, гузно и без злоба.
Котки върху ламаринен под
са мислите със страст налети,
нощта е в черно расо поп,
а разпнати, звездите светят.
Не става както искам този стих
защото полунощно се терзая,
че много казах, много пих,
и все по-жадно те желая.