автор: osi4kata

Навън врабците си говорят глупости
и гларуси кресливо им пригласят...
Какво ли друго може да се случи,
щом обедът във дрямка се унася?
И се е опнала неделята
на ореха под шарената сянка,
а слънцето през шарките я цели
със жегата си непрестанно.
Нататък се разливат океаните
по навик, абсолютно независими
и бризът от зарана е подхванал
да нищи своите си истини,
и отегчено пясъците слушат
(такива вече са ги чували),
понякога дори изпушват,
но изборите са им нулеви.
И пак се връщаме при ореха,
неделята се пораздвижва,
а слънцето измества траектория
разрошено, ухилено и рижо,
възсяда най-случаен облак
и плува из небето все на запад,
отдолу сенките се гонят
върху прорастващата папрат.