автор: giulcheto

Колко сила се крие във мене,
преобърнах няколко бездни.
Мълчаливо усмихната денем,
със искрици в очите ми звездни.

Ала никой не вижда тъгата,
не познава детето във мене.
Вечно търси на тате ръката
и звука на часовника стенен.

Но сега съм голямо момиче,
ще се боря сама с тъмнината.
И ще знам, че един ме обича -
моят тате, поетът с брадата!