автор: victo

Една неартистична сълза
прокапах по твоето рамо.
Ти сведе артистично глава -
не, нямаше отговор, зная...
Когато от болка сълзя,
затова, че съм вечно сама -
ти даже не знаеш защо е.
За цирк го приемаш,
за що ли,
но от това още повече болката
пари...
Не мога да пращам
на вятъра,
не мога със тебе да споря,
но моля те, чакай ме вечер,
когато сама си говоря,
забравена от теб и от Бога,
оставена сама да си споря.