автор: petia_bozhilova

Мамино мило момиче,

Помниш ли „Хензел и Гретел?“
Щом се научи да сричаш,
ти първо нея прочете.


Плака със Гретел, когато
тяхната мащеха злобна
прати я с Хензел в гората
само с два залъка в джоба.

Радва се с Хензел, когато
той с камъчетата бели
пътя беляза обратен,
бащин дом с тях да намери...

В нашите страшни години
малко неща се повтарят–
ти с твоя Хензел замина
в дън гори, зад океана.

Ни хляб, ни камъче сложи
в новия сак с колелцата.
Хляб там-в десницата Божия!
Камък–във мен, на душата.

Нека тя, смазана, писка
под този камък надгробен!
Тук да се връщаш не искам!!!

твоята мащеха родна

София - Ню Йорк