автор: vladun

Понякога и мракът е червен.
Дърветата са огнени чудовища -
поклащат бавно грапави туловища,
задавени от въздух нажежен.

Гори гората. Всяка жива твар
избяга, отпълзя или отлитна,
а вятърът - пиян злодей и скитник -
развихря разярения пожар.

Далече е спасителният дъжд,
докато дойде - пепел ще е всичко,
пустиня сивкава - на шир и длъж,

пейзаж, побрал представата за ада...
Но после никне първата тревичка -
и пак ще зашуми горичка млада.