Зелено, искрящо мълчание.
Безкрайни уханни гори...
Едно невъзможно мечтание
оплита душата. Трепти.
И спомня ми нежната песен,
която, уви, не допях.
Останах в самотната есен
сред купчини шума и прах,
тъй жълта, печална, сънлива.
Посърнали мои гори,
защо подарихте ми близост,
която и днес ми горчи?!