автор: traveling_musician

"... и някъде весело свирят
всички изпуснати влакове в моя живот."
Г. Константинов

По асфалта потропват копита -
звън на остригано детство.
Отнякъде някой ме вика.
На някого днес му се пее.

Но как у дома да го пусна -
да лъхне дома ми на синьо,
на поляни, на гайди надути,
на ден без стрелки и повинност?...

Как да влезе, къде да го сложа -
с този трън във ходилото босо?
Не го свърта на меки столове,
и няма към мене въпроси...

По асфалта отвънка препуска
циганче с кон понакуцващ.
А някой във мене изпуска
поредната своя каручка.