автор: estir

От облаците капе добрина
И като мед се стича в очите,
богините рисуват им крила
и палаво на слънце се припичат
към тихото море от синева,
бродирано с полети на птици
душата си не мога да я спра..
в главата ми е чисто и без мисли…
помърква в краката ми света,
въздишам и не чувам нищо
в утробата на тази тишина
не бих посмяла повече да искам
мирише ми на есен и листа
а слънцето на обръчи се плиска
разлято от любов и самота
ме гали, като пърхаща пчела
с изострени до нежност сетива
дочувам на орисници мечтите,
кокетно да създават красота
и сякаш до ушите ми връхлитат…
а времето не мога да го спра
и да замръзна в миг недостижимост
където се взривяват чудеса
бих искала да страдам от решимост
дори да се налага да умра
сменила бих света си с друг - измислен
в който да успея да спася
най-хубавите си и нежни мисли……….
понякога се плезя на смъртта
обличам я в новите си ризи
и хуквам полудяла под дъжда
по детски глуповата и безгрижна
затичана към някоя дъга…
припадам в коленете на звездите…

Обичам се, когато съм добра,
като усмивка на дете в очите,
като хвърчило вързано с мечта
и като летен вятър в косите
на някоя обичана жена…..
благодаря си, че си имам всичко))