автор: feia

Ухае на липа след дъжд -
докрай пречистен, въздухът сияе.
На вятъра - същински мъж -
задъхано тревите се отдават.

Окъпани листа шептят,
безумната си жажда утолили.
Цветята пръскат аромат
и пърхат пеперуди лекокрили.

Избрало своя звезден час,
отново иде златокосо лято
със птича песен на уста,
в очите си събрало синевата.