автор: tomatroev

Когато Господ много ти е дал,
не знаеш ли, че иска и да взема?
За трима може ти да си събрал,
но в твоя ум сега крадецът дреме.

Изглежда ти заспал такъв, един,
мълчи си там, уж нищичко не знае...
А знае всичко, кучият му син!
И все си иска да получи пая.

Пред него се усещаш странно слаб.
Духът е там. Но думите къде са?
Събирал си за посеви и хляб,
каквото имаш - всичкото отнесе.

Приличаш на препълнен стар хамбар,
а той гребе с голямата лопата...
Накрая и последните зърна -
тях взе ти ги направо от устата!

И питаш се сега защо и как...
Без думите - иди, пиши поеми!
Но под пръстта ти - в някой мравуняк
все има малко. Колкото за семе.