автор: sav11

Омайна си, знаеш ли!?
Утринните лъчи се надпреварват,
кой да те погали пръв.
Дърпам завесите, за да съм аз.
Снощи ми каза: “Искам да мириша на теб”.
Премигна два пъти.
Преглътнах три пъти…
Лежиш, гледам те, преглъщам те
пак и пак и пак…..
Докосвам те, божествени форми.
Няма сравнение за теб, очите ти, кожата….блаженство….
Кои те изпрати при мен - питам се омагьосан.
Ти ме пожела, Той те чу, беше чул и мен…
и създаде момент…..
Ти си награда за мен…
Аз съм награда за теб…..