автор: Ray_Jay

Знаеш ли, странико, колко нощи не съм спала взирайки се тъмно-синьото среднощно небе, търсейки те... Гледах звездите и се питах, какво правя тук, и дали някъде Там няма ТЕ, и не ме очакваш ти? Или други, които знаех, че са моите хора. Така Ви наричах, защото всичко тук ми беше толкова отчуждено и ненормално непознато, далечно!
Винаги съм смятала, че някои фантазии бяха плод на моето въображение или силни желания. Какъв шок изживях, когато 1 сутрин се сблъсках с теб! Два погледа и излишни думи. Думи, от които нямахме нужда, защото Душите говореха!
Знаех, че нямам спомен за теб, защото никога не се бяхме срещали и въпреки това, виждах в мечтите си-ТЕБ. Ти беше там-изпепеляващо красив и дръзко опасен.
И след това... забрава! Отново. Не можеш да възприемеш истината(ИСТИНАТА), след като цял живот са те учили да вярваш в лъжи, не мислиш ли? Опитах се да забравя, да забравя, че някога като малка съм имала мечти и в тях присъстваше ти. Онзи твой, обаче поглед и усмивка, която разтапяше всяко 1 мое научено нещо, и всяко мое "аз", връщаха ме при теб!
През нощта изживявах мечтите си с теб, а на сутринта забравях! Гледах те безразлично и въпреки че преживяванията бяха отвъд тази тук личност, аз не спирах да те наблюдавам твърде лично. Ти за мен беше и си оставаш някой, с който твърде много сме преживели! Знаеш ли, не можех да ти кажа... Да бъда толкова откровена с теб! Щеше да разбереш, че все още живея в онези сънища и в будното си състояние, но отказвам да допусна, че някои светове са истински.
А за един звезден бродник, това би било обида! Отказвах да те пусна, а трябваше, ако исках да продължим. Пък и на карта бяха заложени чужди съдби, които нито ти, нито аз имахме право да рушим. Това, че сме се срещнали и в тук тази реалност, нищо не означава, броднико. Ти имаш да изиграеш твоите карти, а аз своите от колодата. Знам, че ще се справиш перфектно. С усмивка на устните ти, която нашепва неща, които знаем само аз и ти!
Може би, някой ден, пак ще ме прегръщаш и аз теб, но дотогава-всичко приключи! Не, че го исках, не, че го искаше, но сме избрали други роли. Нека през нощта продължим да се срещаме, понякога, отвъд и да ми разказваш какво си правил през деня-с кой си бил, с коя си се любил, или какви проекти си реализирал, и след това прегръщайки ме, да отказваш да знаеш аз с кой съм била, и кой е бил на твоето място. Макар че, знаеш, знам, че знаеш! Даже в будно състояние си се изкушавал да надзърташ и разбираш неща, които те раздират отвътре, и в същото време знаеш, че някои от нещата вървят по план. Такъв ли садо-мазохист ли си? Наистина ли? Защо, обаче от всяка една твоя болка-мен ме боли повече. Нищо, обаче не можех да сторя и сега не мога. Трябваше да стоиш надалеч. Да не се захващаш с жалко същество като мен. :)
Когато най-разтапящо се усмихваш, най-силно те боли. Знаеш ли с теб си приличаме твърде много и може би затова сме избрали други роли. Какво би могъл да научи човек от себе си? Може би, единствено да ОБИЧА.
Докато не обикнем, обаче враговете си, ние не обичаме, а сме ревниви егоисти, които мислят си само, че обичат. Обичам те.