автор: osi4kata

(да разбереш маршрута си по пътя)


Земята се изчерпа откъм видове
и същото се случи с хората.
Настъпи времето хибридно -
икономически, финансово изгодно.
И никой не усеща липси в маркета
на това, което се котира.
Замират, отживяват старите
потребности. Честта отмира.
Дори в Япония не упражняват хара-кири,
освен във симулирано фиаско.
Естествено е от свръхдоза да умираш,
а не честолюбиво като хахо.
Естествено е да си подъл жалък плъх,
да лазиш, да се кланяш, да предаваш.
Да се съветваш месечно със влъхвите
и да подложиш гордостта си на забрава.
Да си надрусан, сит, задоволен –
опразнен, мекотел и хвалипръцко
и всеки ден да е пазарен ден,
та ако ще да пазаруваш въздух.
Да бъдеш съпричастен към рекламите,
така да подпомагаш обществото
в общественото задължително прехранване,
докарано до степен Похот.
Да бъдеш с полу-буден ум,
да не пропускаш мозъчна промивка.
Пропуснеш ли я – ключовите думи
ще ти избягат,
ще се чувстваш Нищо.
Ще се наложи после да четеш
онези дълги скучни книги
и истината щом прозреш -
да се намразиш без предел,
завинаги.
И да си купиш най-дебелото въже,
да го привържеш на случайна круша
и миг преди да виснеш и умреш
да осъзнаеш, че си се научил
какво е чест, почтеност и човек.
Къде е твоят Бог и ти какъв си.
Понякога е нужен къс въже
да разбереш маршрута си за пътя.