автор: Omaia

В селцето църквите са повече от къщите -
че всеки хълм тук храм е, всеки връх - звънарна вечна.
Прогонени са бесовете зли и смръщени,
и вързани с вериги. Черният трънак – изсечен.

Кристални ноти кацат на камбанния език -
от райски птици паднали, на звуци се разтапят.
Преливат до златисто под небесен ръченик,
по покриви и по прозорци стичат се и капят.

Пронизват песенно плътта на блудната мъгла.
И става по-зелено, по-прозирно и невинно.
Попадаш в Откровение и звънва в теб пчела .
В душата праща псалм- прашец с послание аминно.

Камбаните те водят към високата скала.
Там всеки ден се ражда Той. Брои стадата.
Премества планини. Извират бистри начала.
Текат. Разпрягат тишини. Роят те в светлината.

Събират те пречистено. И вече с лек си кръст.
Засяваш светове, изкачваш върховете им.
Политаш и отлепваш се от тяло и от пръст,
и виждаш ясно - тук небето е лицето Му.

Gregorian ~ Masters Of Chant Chapter III