автор: rajsun

Тук мен ме има - и ме няма.
Самичък се роди стихът.
Как за кого?
За глухонямото.
Пазарът, пъпа на света...

И тя, горката, хапе устни,
жестикулира и намига.
Ох, майната му на изкуството -
три дена гладна и немита.

Недородени сетива.
И губим връзка, за беда.
О, колко много са в тълпата
недородени на света!

Чух опакото на звука.
Видях хастара на живота.
С ченгели да го извлека,
но нямам правото!
Защото

светът от века се дели
на черно-бял, на Ян и Ин, а
хич не съм сигурен, дали
съм в по-добрата половина.

Да, тя ще си остане там,
в неказаното.
Ами ти
за колко време си отсам?
Докато пишеш своя стих.