Десетки манастирчета и хиляди гробове
потъват бездиханно из пазвите на май.
Задрямва планината в покоя си вековен,
а облаче над нея обидено ридай.
Безименна рекичка предобедно къркори,
прозяват се унило тунелите безброй.
Огласят тайни трели сияйните простори,
пчелици рой политат след кратичък престой.
Повей. И кихват тихо напъпилите круши,
дъхти на лавандула и златен боров клей.
На пътчето, което игриво лъкатуши,
виж, агънце доволно на слънцето се грей.
Вълшебство сетивата с изящна нежност мами,
а ехото разнася далечния прибой.
Тук времето не стъпва.Тъй както ти в дома ми.
Но дойдеш ли отново - дано отвори той...
Босна, май 2013