В главата ми живеят гърци.
Все къдрокоси, все рибари.
Пясък под мислите ми скърца.
Последният врабец е гларус.
В главата ми цъфти мушкато
на син перваз. И ми е мирно
както ме носи багламата
от Катерини чак до Смирна.
В главата ми – прибой далечен,
сол, узо, сладко от смокини.
И Зорбас ме обича вечно…
До следващата Буболина.