Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 202
ХуЛитери: 4
Всичко: 206

Онлайн сега:
:: Albatros
:: karmelitass
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕкзотичното ченге
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

Нямаше нищо против да полежи върху асфалта на паркинга, стига някой толкова упорито да не търсеше разговор с него. Забави ли още малко изваждането на джиесема от джоба, друг наблизо ще се разлюбопитства, защо не го прави. Еднакво
нежелано с онова, дето стана преди минутка или две, а той нямаше сега толкова вярна представа за времето.
Звънеше човекът, който най-малко искаше да чува поне за момента.
-Ела на вилата.
Винаги се държеше по тоя начин. Не се интересува и вълнува от мнението и отговорите на другия. Вярва че така именно ще бъде изпълнено.
Дали болката понамаля или защото е още толкова прясна, позволи му да стане и качи в своята кола. Ще кара по-бавно разбира се. Очаква и да попремине докато пристигне във вилата и началството да не научи за случилото се. Не знаеше какво ще отговори, нито с какво ще подхване, ако по това стане дума. Нали в интерес на истината и справедливостта, никой не го бе накарал да върши подобни работи. Видя, че оня седна на масата и заприказва съдийката, нищо друго впечатляващо. Какво си говореха, наистина не чу. Изглежда и кучката не знаеше, че той е в заведението. Не го помоли дори с жест да извърши нещо, сам взе решение да пораздвижи ръцете си. Искаше да обясни на другия на по-разбираем език, да не си пъха носа в чужда територия. И ето сега резултата, подведе се. За разлика от тогава в сервиза, кибритлията не си тръгна мирно и кротко, а налетя внезапно. Подобно нещо той не очакваше, но толкова отсечен и болезнен удар не се усвоява с развинтване на гайки или проверка маслото в двигателя на автомобила.
Болката в коляното вместо да утихва според неговото очакване, засилваше се. Може още да натиска педала на газта, но не знаеше до кога ще издържи да го прави това. Добре, че в предното стъкло видя очертанията на входната врата на вилата. Отворено е и може да спре вътре. Шефът държеше да влизат, защото високите стени на оградата пазеха не само лицата на хората, които се движат по пътеките и около беседката, но скриваха и номерата на техните автомобили.
Дали очаква лично него, за да го върне и прати веднага някъде или случайно е вън, сега нямаше толкова значение. Щом забеляза колата, насочи се към нея. Само дето шофиращият не беше дори подозирал, колко трудно ще му бъде слизането от седалката. Стъпването върху земята и първите крачки наподобяваха смъкването на ранен войник от санитарната кола. Такива движения не може да пропусне дори отслабено човешко зрение.
-Какво става? - попита ТОЙ, а интонацията щеше да подведе само човек, дето го вижда за пръв път.
Автомонтьорът не бе от тях и побърза с най-правилното според него решение. Отговорът да е кратък и по възможност, без излишни подробности. Разказа случката повече от сбито.
-Така значи? - рече ТОЙ невярващо и впери наблюдателните си очи. - Без видима причина те фрасна. И както се вижда, било е доста ефикасно.
Бурята е все още притаена някъде в шефското гърло и не можеше да предвиди правилно, каква ще е силата й с която ще го връхлети в някои от последващите моменти. Трябва и началството да не се е ориентирало съвсем, щом чувствително забави следващия въпрос.
-И какво каза, след като те просна върху земята? - попита ТОЙ, но проваленият за тая вечер план, сериозно пречеше на главата му да осмисли по-вярно онова, което уж е готов да чуе.
Болката вече си я бива съвсем, щом автомонтьорът не може да подбере най-правилните думи. Трябва да успее, защото никак не иска ядът на шефа да се сговори с другото от коляното. За успех ще мисли и преценява, едва след като улови нещо в ушите, защото там вече започна да бучи все по-усилващо се. Прав беше майсторът на ритниците с препоръката си, да отиде колкото се може по-скоро на лекар.
-Говедо си, говедо и ще останеш.
ТОЙ говореше с яд. Разбираемо. Никак не може да схване смисъла в разигралото се до ресторанта. И няма как да разсъждава на глас пред това кривещо се срещу погледа му бостанско плашило. Иначе далеч по-важно е онова, отколкото сурата на тоя глупак. Въобще, защо му е трябвало на тоя хапльо да се навира в очите на странния непознат. Усещаше интуитивно, че няма толкова скоро да намери верния отговор. По-бързо и необходимо е сега да го изпрати на лекар, а сам да се заеме с разплитане на цялата паяжина около това с ритниците. За втори път оня се шляе вече около краката му, а двойни случайности няма. Уж търси работа в техния автосервиз, но ето го, седи на една маса с Преслава. По дяволите. Колко глупаво и безполезно да изглежда, но трябва да подреди някак своите приоритети. Едва тогава ще мисли и захваща с конкретни неща.
Подозираше съдийката да е започнала своя игра. След като натресе присъда на човека му, съмненията придобиха и очертания. Само дето не можеше сега да проумее, каква е нейната връзка с човека, който толкова професионално е чатнал гайкаджията. Дали толкова го боли сега или преиграва, за да не получи някой още юмрук, това не знаеше. Справедливо и наистина го заслужава. Тръгнал самоволно да взима мерки, дето не са му наредени. Само заради своеволието заслужаваше да го фрасне по сурата. И ще го направи разбира се, но по-вероятно е е да бъде някой друг път. В случая не му се влизаше в ролята на болногледачка затова измъкна джиесема от джобчето на ризата.
-Ела по-бързо при мен.
И на тоя глупак мисленето куца. Наложи му се да уточнява.
-На вилата съм. Къде мога да бъда.
"Какви момчета бяхме ние - помисли с пълно разочарование от последните минути ТОЙ. - Имахме нюх за всичко и към всичко. Влезеш в дискотеката и готово. Знаеш без приказки към кого и за какво можеш да се обърнеш по работа. Не е като при днешните тъпанари, дето за всичко очакват да го кажеш или поръчаш. Още малко и ще започнат да искат писани инструкции какво да свършат. Кретени и нищо друго. Гледай го сега и тоя. Кракът му едва го държи, а стои изправен като чучело".
-Сядай в колата, докато не си разтърсил плочките. Обадих се. Ще те закарат на доктор и после веднага в къщи. Започваш да правиш всичко препоръчано от лекарите, за да си готов по-скоро за работа.
Само това оставаше за капак на наприятностите от последно време. Да изгуби още един от доверените хора. Макар, че както личеше и от пръв поглед, тоя вече е загубен поне за седмица-две. Говедото очаква от него да пристъпи. Да изрази съчувствие към болката му, ама няма да стане. ТОЙ предусещаше своята реакция. Евентуалната близост ще го изкуши да цапардоса още сега автомонтьора с юмрук по мутрата.

Цветко Маринов


Публикувано от nikoi на 22.05.2013 @ 19:47:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 36319
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Екзотичното ченге" | Вход | 0 коментара (1 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.