автор: bezkomentar

Сърцето ми е свито на юмрук,
научено на обич и омраза.
Не вярвам, че светът е от памук
и моето от твърдости го пазя,

но то навън от ризата расте
и търси да прегърне някой...
И да нахрани уличното псе,
без страх, че то ще го ухапе.

Върви по улицата. Все едно
изважда себе си на показ.
Ти виждаш външността, а аз - какво?
Не зная отговора на въпроса...

Понякога съм полудял факир -
при заека, във шапката си влизам.
Издърпвам му ушите... Мир...
До следващата ми сърдечна криза.