автор: Rodenavlotos

Ако решиш от себе си да правиш храм,
колкото по-високо го издигаш,
толкова повече ще си оставаш сам
и няма делничната глъч до теб да стига.

Един храм иска да се посветиш.
Да съмваш иска, да замръкваш в него
и сянката дори да си вградиш,
света на мравките назад погребал.

И няма как от самотата да се скриеш.
Преди камбаните му още да запеят,
ще се превърнеш сам в камбанария,
общуващ само с гълъбите в нея.

И ако мисълта за храм те завладее,
то по-добре е да останеш на Земята,
да легнеш, да се долепиш до нея
и да се вслушаш как расте тревата.