автор: Solara

Цветът на вятъра е пепел -
ядосан ли е мрачно се чумери.
Завихря в сиво облак от въпроси,
запращайки ги в погледа лютиво.
Понякога е бял – непроницаем -
най-цветното камшичено изтрива,
а после извинителни писма изписва
с молива лунен на мастилена хартия.
Когато палав е зад клони се прикрива,
подръпвайки на птиците перата.
Оранжево политат листи в полет.
Невярващо и утрото очи разтрива.
Но най - обичам го притихнал -
смирен - по своему различен,
тогава го изпивам чак до дъно -
милувка синя с аромат на люляк.