автор: jantreya

Нямам тяло за грях, нито мозък за бизнес.
От шамари червени са двете ми бузи.
Подарих си и двете изтъркани ризи
и живея с парченца разбити илюзии.
Oще питам съдбата - Какво ми внушава?
За какво съм се пръкнала, Господи, тука?
Наближавам уви към финалната права-
а до никъде съм. (На кого ли му пука?)
Правих толкова много неща. Не довършвах.
Търсех дълго и често обърквах. Отново
от началото почвах. Сълзите си бършех,
раздвоена между цветовете и словото.
Нейде там е разкъсан от котките пъпът ми.
Всичко друго бе само борбата за хляба.
Ще се лутам. Ще търся парченца за кърпене,
ако имам пред себе си път. Ако трябва.
Предусещам онази неистова радост
да създавам с ръце и с душа, и с търпение.
Само нека гори дълго творчески пламък.
Нека силици имам за всяка идея.
Да издигна в душата си светлия замък,
в който искам до сетния ден да живея.
Нямам борбен характер. Съвсем не умея
да живея пред всички и да бъда пробивна.
Имам много дефекти, не приличам на фея,
но когато творя,се усещам красива.