автор: Calli

Чува се сирена на линейка. Звънецът иззвъня пронизително и Саша стана. Загърна се с невзрачния халат, който въпреки че изглеждаше като хавлия за баня, я топлеше, когато излизаше навън пред болницата в мразовитите нощи. Поредна нощна смяна.
Контингента на болницата през нощта беше почти винаги един- пияни, дрогирани или отчаяни от жалкия си живот хора със суицидни опити.
- Какво ли идва сега?- се запита тя наум- Дано не е пак някое дете...
Надяваше се да не е. Болеше я , когато видеше от линейката да смъкват с трясък носилка и на нея да вижда свило се на кравай детско телце. Понякога дори и толкова развито, че на пръв поглед не си личаха годините. Саша винаги поглеждаше първо лицето. Детските лица бяха различни. Понякога изглеждаха състарени , измъчени и мръсни, но си личеше че това е дете.
Плъзгащите врати се отвориха. Отвън я блъсна студен вятър и тя потрепера. Излезе и погледна на носилката, току що смъкната от линейката.
- Какво е?- нямаше нужда от много въпроси. Фразите си бяха заучени и задължителни.
- Алкохол, а може би и нещо друго с него.- отговори медикът от линейката.
Саша видя тяло на млада жена. От нея се носеше миризма на алкохол. Късата и поличка се беше смачкала и понадигнала при преместването. Черните чорапи на фигурки бяха разкъсани тук там и имаха големи бримки. Личеше си, че жената е слаба, даже прекалено слаба за ръста си. Блузата и беше мръсна и смачкана. Саша не задържа поглед на тялото на жената, беше виждала хиляди пъти подобна картинка. Искаше да погледне лицето. Довърши слагането и на втората гумена ръкавица на ръцете си и посегна да отмести кичурите спластена и напоена с повръщано дълга коса, която го закриваше. Стомаха и се сви. Жената беше още дете...
- Колко е годишна?- попита Саша екипа от медици, суетящи се около носилката.
- Еми на колко, на 15!- отговори с каменно лице лекаря. Личеше си, че е претръпнал отдавна и не му правят впечатление нито годините , нито подробностите. За него това беше поредния случай. Той си беше свършил работата. Беше отишъл и обрал от улицата "боклука" и сега щеше да го захвърли там където трябваше , за да пусне сирената и да отиде за следващия...Понякога линейките бяха просто таксита с неприятен персонал, който си позволяваше да пита много и да иска обяснение за неща, които всъщност не го засягат. Кой обича да се вози в такси с приказлив и задаващ много въпроси шофьор- май никой. И как тия хора в линейките си позволяваха да бъдат толкова досадни и даже понякога искаха да ти помогнат да оживееш. Представяте ли си каква наглост!
-Близки?- попита Саша. Беше важна информацията от близките в тези случаи.
-Идват!
Шофьорът на линейката захвърли на носилката до момичето яке и обувки. Бяха изпаднали някъде по пътя и той съвсем машинално ги беше прибрал. Саша погледна несъзнателно обувките, якето щеше да пребърка по-късно. Обувки с адски висок ток, на който детето сигурно едва ходи и като е трезво.
С бързо и отработено движение момичето беше прехвърлено на друга носилка и екипа тръгна навътре. В този момент плъзгащите врати отново се отвориха. Влязоха двама мъже. На видима възраст около 30-35. Саша едва ги погледна.
-Какво е пила?- въпроса и беше към тях и те знаеха много добре това. След кратко колебание единия се престраши и нахално отговори:
-Еми, не съм и броил чашите, може би около 200- 300 водка. Май пи и текила после.След това някакви шотове там. Абе б...л съм я, знам ли я кво е пила.
- Нещо друго?- Саша беше свикнала да не изразява емоцията си. Питаше кратко и ясно, без да поглежда придружителите. Понякога те бяха опасни и агресивни. Патила си беше. И без това знаеше, че в повечето случаи лъжат.
- Еми... казвам Ви. Не сме и броили чашите.
Тогава Саша отмести погледа си от момичето и погледна строго нахалния мъж:
- Знаете много добре за какво питам. Нещо друго освен алкохол поемала ли е?
Двамата мъже се спогледаха видимо притеснени, сведоха погледи и този,който досега мълчеше измърмори:
-Миии, и хапчета пи.
Първия веднага се намеси и сръга приятеля си в ребрата, докато го гледаше заплашително.
-Нямаме идея какви бяха, тя си ги носеше. Ние нямаме нищо общо. Даже и не я познаваме добре. Май се казва Ваня. И кво сте ни заразпитвали. Не стига , че се обадихме на 112, ами...Пуу, да ви е...а в г...за.
Медиците дори и не ги погледнаха. Знаеха , че лъжат. Подобни случаи се срещаха често. На Саша и се гадеше от тях. Лицето и беше каменно , но вътрешно бушуваше такова негодувание, че и идваше да им цапне и на двамата по един здрав шамар, че "чак да им изскочат очите от орбитите"( както казваше малкия и син в къщи).
Сега се сети и какво и каза един познат веднъж: "Уважавам те заради професията ти. Трябва да си оперирана от съчувствие, за да работиш подобно нещо. Това не е за всеки!"....Е , не беше оперирана. Всеки път се ядосваше, страдаше и вътрешно беснееше, като види дете в подобна ситуация. Тези случаи се запечатваха в съзнанието и и беше бясна не защото ги беше видяла , а защото знаеше, че няма да секнат. Никога не се знаеше коя нощ линейка нямаше да изсипе малко момиче на 14-15 години, придружавано от мъже, които са объркали дозата или пък не са преценили правилно количеството алкохол и килограмите на детето. Плашат се и звънят на 112, след като видят, че детето едва диша или вече не диша. Собствените им замъглени от алкохола и дрогата мозъци все още знаят какво трябва да направят в тези моменти- постъпват като " заинтересувани и добри граждани" и викат помощ.
На Саша и се гадеше, когато бъркаше из джобовете на якето на момичето за да потърси лична карта и телефон( трябваше да се обадят на родителите). Гадеше и се и когато звънна на екипа от горе да слезе да я прибере. Гадеше и се и когато гледаше носилката с момичето да се отдалечава по коридора към асансьорите. Гадеше и се и когато пожела на колегите от линейката "Лека работа".
Седна на стола зад бюрото, подпря челото си с ръце...и още и се гадеше.
В тези моменти знаеше коя мисъл я успокояваше, поне за секунда: "Добре , че имам две момчета!".
Въздъхна тежко...и естествено секундата изтече.
Пред очите и се наредиха случаите, в които линейки караха деца- момчета, пияни до безсъзнание. Тях ги водеха приятелите им "по чашка", уплашени и виждащи за пръв път "тропясан" от алкохола човек, самите те деца по на 14 години.
Саша се сещаше често за техните майки, пристигащи с бясна скорост след линейките. "Смешно" и беше като си спомнеше някои от думите на майките:
"Моето момче не е такова. Той никога не пие. Той е добро дете. Той не е виновен, те другите са го накарали. Охххх, на мама детето!"- докато бърбореше почти несвързано, полудялата от уплаха жена чистеше с кърпичка стичащата се слюнка от ъгълчето на устата на "доброто" си дете и галеше майчински гелосаната му коса.
Саша се сещаше често и за един случай: Дете, на което сърчицето щеше да изхвръкне от превъзбуда, блъскайки като подивяло в гърдичките му, каза: " Пих едно хапче, не зная какво беше, но рожденика черпи и всички си взехме."
Саша си мислеше: "Къде са рождените дни на децата, на които рождениците черпят с торта и се пее happy birthday? Къде са невинните купони от едно време, когато татко пускаше няколко зърна кафе в малка бутилка домашна кайсиева ракия( от най- слабата), тя се оцветяваше и той ми казваше: "Това е домашно уиски. Да внимавате с него. Пиете по мъничко..."
Саша вече не упрекваше никой. Мълчеше с каменно лице , а вътре в съзнанието и бушуваше негодувание. Към скапания живот. Към съдбата. Към трудното оцеляване. Към мъжете, които се възползваха от глупостта на малките момичета. Към майките, които не разбираха синовете си и сигурно не бяха говорили смислено с тях откакто бяха навършили 10 год и последното нещо , което ги бяха питали беше каква играчка искаха за Коледа...
Дали имаше някой, който да можеше да те "оперира" от състрадание. Проблема е там , че тя не знаеше дали иска да бъде "оперирана". Вярно е, че ще се чувства на сутринта, като си тръгне от работа по- добре. Но... няма ли така да загуби представата за реалността, колкото и да е гадна, черна и оповръщана. Това си е нашата реалност, на нашето време и на времето на нашите деца.
-Господи, пази децата ни!!!- това си повтаряше само Саша и засега това и стигаше, за да се пребори със страшните симптоми на "болестта Състрадание" всяко утро, след нощно дежурство...


.......................................

"Линейка прибра пиян и дрогиран петокласник в Шумен...
Линейка е изпратена да прибере по спешност тежко пиян ученик от пети клас. Лекарите от Шумен едва спасили детето, което изпило повече от 200 грама уиски, после пушило марихуана."

"Ученичка чака над час линейка на пл. "Гарибалди"...
Момичето лежало в безпомощно състояние на леда на пл. „Гарибалди", заобиколено от разтревожените си съученици.Според БНР ученичката е била прекалила с алкохол."

"Пияни и дрогирани хлапета вилняха на концерт в центъра на София.....
.....Така за няколко часа столицата събра на едно маса дрогирани и пияни деца с фон- музика. Те буквално не знаеха къде се намират. И това личеше по погледите им."

..................................

Няма да търся повече статии. Който иска да ги чете - да се разрови. Аз отказвам да се примиря с нещо подобно в новините, вестниците и Спешните отделения в Българските градове. Нека не само да четем и цъкаме с език, а да се постараем да променим бъдещето на децата си.....
Кали