автор: chocolate

Винаги идва един миг, в който магиите се разбиват
и оставаме срещу истините сами и беззащитни.
Това е мигът, в който осъзнаваме- колко всъщност сме се обичали,
колко близки сме си били,
какво сме искали и какво един в друг сме открили.
... А ако някой и след това все още не е разбрал -
кои са причините да боли или да не боли -
може да мине и за късметлия...
За нас обаче – нещата са необратими.
И няма спасение, забрава и потъване в миналото -
всичко е тук и всичко кърви.
И все едно е какво ще делим -
онова, неделимото, знаеш – няма как да подминем.
Ще стоим от двете му страни, наострени и зли -
и все едно дали ще се замерваме с вини или ще мълчим -
тук споразумение – няма как да има.
Не можем дори да преценим – кой повече другият е наранил
и какво един на друг сме си причинили.
Не можем един от друг да се скрием или разминем.
А и да се случи – това какво ли би променило?!...

Затова – или бъди искрен, или си тръгни -
не разчитай, че орисниците ти може и да са сгрешили.
Не наричай нещата между нас с думи, от друг измислени.
Не моли да простя и да продължим.
Не ме искай...
Ако на този миг изпитанието не издържиш -
прокълни всичко свързано с мен и в себе си ме убий,
защото иначе няма как да понесеш липсата ми.
А аз ще си отида, уж завинаги...

____________