автор: Fil

Запалих си последната цигара.
Допушвам спомена за любовта.
Влака стигна до последна гара.
Димът се носи в синя самота.

А беше време. Някога. Когато
цигарите ни бяха за антракт.
Слънце грееше на нашия екватор.
Прегърнати в любовен акт.

Остана споменът. И мисълта.
Обгърнати в мъгла от дим.
На пода преспи трупа пепелта.
А споменът стои незабравим.

Не. Не искам да се проветрява.
Нека пада пепелта и в мен.
Димът в душата да се наслоява.
Любовен спомен да държа във плен.

Огънчето бавно си догаря.
Смачкан в пепелника фас.
Допуших си последната цигара.
И с нея изгорях и аз.

Ф.