Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Както си му е редът, първо ще задам въпроса "Що е то лицемерие и има ли почва у нас?" Охо, и то каква! Синоними са неискреност, лъжа, фалш /от лат. falsus - лъжлив/. Сигурно се питате защо при толкова наболели теми, съм се размислила за това.
Особено ще се чудят тези, за които то е начин на живот. Аз лично познавам много малко хора, които не го прилагат. Както си показва думата - мери си лицето т.е. внимавай какво ще показва лицето ти, докато си мислиш и чувстваш съвсем друго. Винаги съм ненавиждала тази игра. Но си мисля, че в днешно време, без фалша надали ще остане жив човек - всички мисли ще се изписват на лицето... Който си позволи този лукс, начаса ще бъде сдъвкан и изплют.
Например, мислите за свекърва си, че е една дърта вещица, но се усмихвате и мило я наричате "мамо".
Или докато ви се иска да удушите колежката, която ви е натопила, с "най-искреното си лице" й правите комплимент.
Или, докато си мислите за мъжа си "този рогоносец нищо не разбра" , го гледате предано и пърхате невинно с мигли.
Или пишете суперлативи за нечие произведение, а в същото време си мислите - "посредствено е".
Или се правите на съпричастна с болката на своя позната, а си мислите ехидно - "заслужи си го".
Ами политиците, които драпат за "кокала" вече 23 години, усмихвайки се обещаващо пред камерите, с пълното съзнание, че нищо от обещаното няма да се случи, а само ще си натъпчат гушите?! Гледах в ефир как известен политик обяснява, че и той пострадал от кризата - загубил човекът от вложенията си... милиони. Освен това затягал колана - не си купил нова кола. Горкият, да го съжалиш!
И тъй нататък - примери на всяка крачка...
Ако обаче ви се плаче /поради физическа или душевна болка/, но не си го позволявате - това вече е стоицизъм.
Ако ваш близък е неизлечимо болен, но вие се въртите бодро около него и казвате, че ще се оправи - това вече е "благородна лъжа".
Ако демонстрирате съпричастност към нечии проблеми, макар че те не ви засягат и сърцето ви не трепва - това е все пак жест на добра воля, че споделяш съответните тревоги.
Ако кажеш на повехналата си приятелка, че днес изглежда много добре - това е доброномереност, искате да повишите самочувствието й.
Ако направите любезен коментар за нечие не до там отлично стихо, това е доброжелателност - пожелавате му следващия път да е по-добре...
Къде ли се крие тънката, много тънка граница? Изкуство е да я знае човек и да не я прекрачва.
Дали трябва да изберем по-малкото зло и да си лицемерничим на воля?
Който го може. Аз лично не съм убедена, че да си мериш лицето цял живот, е по-малкото зло. Това за искрените, откровени хора, изисква много психо-физиологична енергия. Те са в непрекъснато напрежение, а знаем до какво води това... Винаги се придържам към правилото да бъда себе си - говореща това, което мисля и изразяваща това, което чувствам.
Публикувано от alfa_c на 15.05.2013 @ 17:07:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 60310 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Лицемерието" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лицемерието от rumpel (rumpel@abv.bg) на 17.05.2013 @ 15:06:57 (Профил | Изпрати бележка) | Склонна съм да изразя и своето отношение по въпросите, които поставяш Роси45: мисля, че лицемерието е другото наименование на дипломацията. Без нея хората ще са обречени на изчезване. Защото ако всеки казваше това, което мисли за другите, нямаше да има нормални нито приятелски, нито съседски, нито близки взаимоотношения. Човек е свикнал да вижда света през собствената си призма и много трудно приема различието.
Много често си позволявам да бъда кошче за душевни отпадъци на мои приятели, но това разтоварва тях от неприятностите им, а мен не ме товари. И също така съм сигурна, че имам ли нужда от слушател, ще го намеря в тяхно лице.
В крайна сметка има една такава песничка: "Две топли думи, две топли думи, правят по-добър света две топли думи." Всеки може да ги намери, стига да иска, но не всеки е достатъчно израсъл духовно, за да ги изрече.
Поздравления за така поставената тема.
Поздравления и за всички, които я отвориха, прочетоха и не взеха отношение по нея. |
Re: Лицемерието от rosi45 на 17.05.2013 @ 18:43:24 (Профил | Изпрати бележка) | Доста голям период от живота си бях на принципа "право куме ,та в очите".Едва в последните години започнах да премълчавам някои неща,но смятам това за тактичност,а не лицемерие.Благодаря за прочита и коментара,Румпел! |
]
Re: Лицемерието от rosi45 на 17.05.2013 @ 18:48:05 (Профил | Изпрати бележка) | Голям период от живота си бях на принципа "право куме,та в очите".Едва в последните години започнах да премълчавам някои неща,но мисля,че това не е лицемерие,а тактичност.Благодаря за прочита и коментара,Румпел |
]
Re: Лицемерието от angar на 17.05.2013 @ 22:25:48 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Преди много години прочетох разказ (авторът не съм запомнил), за човек, изобретил устройство за четене на мислите на другите.
Сложил го в ухото си, уж че му е слухов апарат. И го изпробва, като говори с жена си, с приятелите си, с колегите си. Те му говорят и той ги слуша, но същевременно чете и в мозъка им какво в действителност си мислят.
И още на следващия ден унищожил изобретението си, без да го патентова. Защото ако знаехме какво в действителност мислим един за друг, не бихме могли да живеем.
Което написа в коментара си и Румпел.
Та значи лозунгът е: "Да живее лицемерието!" |
| |