автор: sradev

Каквито и да ми ги приказвате, както и да ми се оплаквате от живота си, никак не е по-лек живота на Смисъла.

Още като се запознахме Смисъла уплашено избяга. Търсих го, виках го, а той се криеше зад каквото намери. Не ми беше ясно от какво се бои и защо е така страхлив, та махнах с ръка и дълго не му обръщах внимание. Може и по това време да го е нямало. Кой да го разпознае - питах разни хора и всеки някак си така по-различно ми описваше неговия, та май че са множко и все различни. А и доста са изпокарани - като един Смисъл се задоми някъде и на всички други с нож се нахвърля. То за живота на чужди Смисли няма какво да приказвам - аз своите така и не можах да опозная, все ми избягват някак си.

Та това е най-сигурното в Смисъла - аха да го има и току пак го няма. Нищо и никакво убождане с игла и веднага изчезва. А може би загива и после идва друг? Май, че така си е, защото от различни места различни ми идват до главата, пък и от различни места си излизат. Изхитрих се, почнах да се правя на съвсем лишен от Смисъл и с едното оченце, попритворено, зърках как идват, как си отиват. За сега това са погрупирани някои записки от такива наблюдения, но една стара врачка ми каза, че ще дойде Великият Моралник и Единната Смислена теория на Смисъла ще ни обясни смислено. Нямам тези силици, не искам да обърквам Смисъла, и наредбата ми е без Смисъл, ти може би имаш по-смислена.

Игла:
Както отбелязах първоначално, едно убождане с игла и той изчезва. Като че ли през най-малката дупчица в кожата се измъква и после дълго не се връща. Но пък камъче в обувката бързо го извиква, а уж боцка като игла.

Напитки:
Пиенето на вода, забелязал съм, не носи никакъв смисъл. Водката, обаче, носи един тежък Смисъл от който сериозно боли глава. Някои го намират силен в текилата, но лизането на сол и смученето на лимон според мен са напълно безсмислени. Аз се сприятелих с елегантният Смисъл на коняка и дълбокомисленият на виното, но често седя да си побъбрем с пенливият и лек Смисъл на бирата. Лятно време много смисъл има като напълня ваната с по-хладка вода, напълня чашата с лед и долея кампари. Лежейки така и просмуквайки по малко от кампарито, чувствам как Смисъла живва в мене.

Нос:
Забелязал съм, че от носа може да се отвори врата за Смисъла и понякога изваждам запушалки от носа. Трябва да се внимава, че при повече дълбаене той може да избяга (виж игла).

Коса-Глава:
Чешенето по главата често пробутва един по-глупавичък Смисъл, но понякога поканва и някой по-ефирен. Пак да не се прекалява, че ще избяга.

Уста:
С устата явлението е много интересно. Докато е затворена - някакви дребнички се въртят в главата. Като я отвориме, един от тях наедрява и колкото повече вика, толкова по-дълбоко седи. И толкова по-ръбест става. Като стане ръбест той се закача тук и там.

Гъделичкане:
Колкото и Смисъл да сме насъбрали, едно погъделичкване, и веднага се изпарява. После трудничко се връща, ако това което се връща е той същият. Гъделът поражда и едно кикотене с което и остатъците на Смисъла ме напускат. Или поне не ги търся. Може би точно тогава идва някакъв Смисъл?

Смях:
Докато се смея, не съм забелязал да държа в себе си какъвто й да било смисъл. Но после забелязвам, че е имало и то много различни Смисли в смеха. Въобще с всеки трепет идва някакъв особен Смисъл (виж Гъдел). И не търся друг. Понякога е много трудно да се опише смисъла, на някои трепети. За това и повечето автори ги описват.

Ред:
"В реда има смисъл" ще каже всеки. И аз това съм за белязал. Но интересно е движението на Смисъла: когато наоколо е хаос - в мене е някакъв не съвсем ясен, но голям Смисъл; почна ли да подреждам - Смисъла отива в Реда, а в мене все по-малко остава. И при Абсолютният Детерминиран Ред той въобще ме напуска и отива там. А като се настани там - веднага изчезва. И после дъълго трябва да го търся. Въобще тръпката на реда е в неговото начало. В краят му няма и следа от тръпки и може би поради това в Окончатеният Ред няма Смисъл.

За другите места и пътища на Смисъла ще поговориме в подходящи за целта места и без оставяне на документи.

081104
Ниво 1
Сладар