Отново камъчета по дървото
почукват, и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка във сърцето,
с последната троха във паметта,
свеща на спомена в ръцете
разплакани жени държат.
С напевен глас, мъжът във черно
реди и преповтаря имена,
като докосване, което постепенно
изтлява върху наще рамена.