автор: meiia

„Добро и зло, началото и края -
събрал ги бих в една-едничка дума.
Език не ще я никога издума...”
П.К.Яворов, „Една дума”

И търся още думата, която да ме спре,
и викам я, но тя до днес не се обади...
Дано да не потъне няма в бурното море
от безразборна глъч и влюбени тиради.

Дано да ме намери в някой сън, сама.
Под пълната луна да я напиша в злато.
Да я поканя в себе си, да се усети у дома,
където всичко й е близко и познато.

Такава дума има ли, не знам до днес,
но тя ме изкушава с бледи звуци нощем,
изписали в мълчание бездомния адрес
на нейната душа, нелюбила ме още.

Тя път е непрозрян, в сърцето ми – печат,
че най-накрая в смисъла си ще достигна!
Неземна дума, съвместила рай и ад,
смирила светове в любящата си стигма.

Невидима с очи, но чувствана - до дъх,
неистово желана и почти овеществена,
тя, тъй примамлив за повярвали я връх,
ме топли с ореола си на по-добра вселена.