“И ако случайно и аз остарея...”
/Н. Вапцаров/
И аз случайно остарях.
Съвсем случайно!
Колко често
на крачка от смъртта си бях!
Но свети Мѝна ни размина!!
Не знам какъв светец е бил,
какви ли чудеса е правил,
в коя земя се е родил .
и със какво се е прославил.
Бил съм и
сляп като слепок,
и безразсъден юначага.
Обаче мама, всеки път,
щом тръгвах на опасен път,
изричаше след мен от прага:
- И нека да те пази Бог,
и свети Мѝна – да размѝна!
Опазиха ме. Остарях.
Аз в битка няма да загина –
най-вероятно, в своя дом,
от тиха болест ще почина.
А как със вас да се простя,
преди в отвъдното да мѝна?
С:
- Бъдете!
Живи – до амина!
И нека да ви пази Бог!
И свети Мѝна – да размѝна!