автор: mamontovo_dyrvo

Не съм добър в бизнеса, но днес ми провървя. Отидох да гласувам. Хубав пролетен ден, но тъжен. Избирахме поредните грабители. Гледам в двора опънати едни сергии, пъстри, примамливи.
- Я, викам си да видя първо какво продават, за гласуване има време.
Отивам, не продават нищо – купуват. Мен купуват. Хубаво, няма да се продам ефтино тогава. Най-отпред седнал един физкултурник с пожарникарска каска. Дава сто кинта. Български. Кандиса на сто и двадесет. Втория, аленият с очилата и той там кандиса. Опита да ми пробута някви червонци, ама старо яре съм аз. Стоте турски лири и двата милиона гермаски райхсмарки на следващите не минаха. Взимах сухото в български лева и така до края. На края бяха по бедничките, ама за да забогатеят им трябват такива кат мен. Е, взех им по двадесет кинта, нали и те душа носят. Супер, едва натъпках парата в джобовете на празничният си анцунг. Докато мина през сите партии, стана икиндия.
Влязох в тъмната стаичка. Като излязох и ми се скараха, че съм се забавил. Гордо замълчах. И как няма да се забавя – докато задраскам с кръстче толкоз партии, как я мислят те. Платили са си хората.
На двора представих снимката на бюлетината. Всички се радваха на моите хиксове.
И аз се радвах, ден – четири години храни!