автор: Milvushina

Продължение от Мечтата на Оног (7)

- Попитах те какво правиш тук, момче – тропна с крак магьосникът.
Оног отвори уста да каже нещо, но бе изгубил дар слово. Съсредоточен над кулата на Валора, той съвсем не беше разбрал, че магьосникът се е прибрал от града.
- Търпението ми вече се изчерпва.
Гърлото на Оног пресъхна. Не можеше нито да излъже магьосника, нито да разкрие истината.
- Не съм докосвал нищо в стаята на Розина, маестро! Аз, ами...
- Какво е това, което държиш в ръцете си? – прекъсна го магьосникът. Гледаше право към далекогледа.
- Господарю, мога да о-о-о-бясня, г-г-г-господарю – заекна Оног и закърши ръце. – Не е нищо особено, намерих го в хранилището и-и-и...
Корнелиус раздвижи пръсти. Далекогледът се отскубна от ръцете на Оног, полетя във въздуха и плавно се приземи върху отворените длан на маестрото. Магьосникът разгледа предмета от всички страни, а после надникна през окуляра. Чукна по него с показалец, а металът даде искра и изпращя.
- Откъде имаш това, Оног? – попита Корнелиус без да вдига очи от далекогледа.
- В хранилището го намерих, господарю! Само назаем го взех! Не съм виждал такъв преди! От работната кула нямаше добра видимост и ми хрумна, че мога да го изпробвам тук... Щях да го върна! Кълна се!
- Стига вече с това “господарю”. Направил си му нещо.
Полуоркът затрепери като лист.
- Н-н-н-нищо не съм на-на-направил! М-м-малко го ремонтирах.
- Нищо подобно – промърмори Корнелиус. – Тук е вложена магия. Какво направи? Казвай.
- Стъклото не искаше да се закрепи. Използвах магически свитък от запасите – призна Оног с наведена глава. – Съжалявам! Намеренията ми не бяха лоши, маестро!
Магьосникът подхвърли далекогледа във въздуха и отново го завъртя.
- Останаха ни още свитъци, нали? Хайде, отиваме в работната кула. Искам да ми покажеш стъпка по стъпка как си го направил.

Оног с изумление осъзна, че Корнелиус съвсем не се вълнуваше какво прави в стаята на дъщеря му. Интересуваше го само далекогледът. По пътя полуоркът обясни как се е натъкнал на предмета в хранилището, как е подменил старото увеличително стъкло с ново и е използвал пещта и магията на свитъка, за да спои здраво елементите. Корнелиус го слушаше внимателно, задаваше въпроси и кимаше. Оног намери тръбичката, на която се беше упражнявал и му я показа. Магьосникът я проучи внимателно и му нареди да го направи всичко отново с друго парче метал и стъкло. Поуспокоен, че може да му се размине и няма да бъде изгонен от кулата, полуоркът охотно повтори опита си пред него.
Корнелиус мълча дълго. Потриваше брадичката си в размисъл, вперил поглед в далекогледа.
- Ще ти покажа нещо. Ела с мен.
Озадачен, Оног го последва в библиотеката. Магьосникът извади две книги и размени местата им. Стената до тях се отвори и се откри малък тунел. Топка бледа светлина се появи на дланта на Корнелиус, за да освети пътя им. Двамата преминаха заедно в друго помещение.

Очите на Оног се разшириха от почуда. Намираше се в просторна стая с много висок таван, в която цареше пълен хаос. По земята се търкаляха странни на вид машинни части, а на масата, дълга поне тридесет стъпки, бяха пръснати безброй свитъци и чертежи. Погледът на Оног се спря на метален човек, не по-висок от джудже. Безжизнените му стъклени очи се взираха празно в тавана. Младежът веднага се досети, че това е модел на голема, който поглъщаше цялото време и енергия на магьосника.
- Искам внимателно да разгледаш това – каза Корнелиус и посочи.
Оног се приближи и изследва предмета. Приличаше на крак от коляното надолу, но целият от метал.
- Бил си чирак на ковач. Можеш ли да направиш сам такова нещо?
- Само помощник, маестро. Не съм сигурен. Ако разполагам с пещ и подходящи сечива... може би.
- Ясно. А този чертеж? Разбираш ли какво пише на него?
- Хмммм. Прилича на торс. Това са указания за сглобяване. А тук трябва да са размерите му.
Магьосникът кимна.
- Спомняш ли си кога дойде в кулата, Оног?
- Разбира се, маестро. Дни дни след слънцестоене, преди девет месеца.
- Още ли искаш да ми станеш чирак?
Оног се слиса от въпроса, но веднага се свести.
- Да, маестро. Да. Искам го повече от всичко на света.
Магьосникът се извърна рязко и го погледна в очите. Оног твърдо срещна погледа му.
- Сега върви да си починеш. Вечерта ще те посветя. Започваш от утре.

***
Оног сам не разбра как краката му го отведоха до стаята му. Струваше му се, че сънува и ей сега строгият глас на майка му ще го събуди. Той машинално затвори вратата и се отпусна по гръб на леглото си. Искаше му се да крещи от радост и вълнение, но вместо това сълзи закапаха от лъскавите му оркски очи. Той плака докато заспа, а възглавницата му подгизна.

***
- Сядай, сядай. Настани се удобно, Оног.
Полуоркът послушно седна до Корнелиус и кръстоса крака. Сърцето му биеше силно от вълнение и нетърпение. Магьосникът наля чай в две чаши и му подаде едната. Оног го помириса предпазливо преди да го опита.
- Няма да те отрови, това е най-обикновен билков чай. Добър е за гласните струни. Първо ще ти обясня новите ти отговорности като мой чирак. След посвещаването ще можеш да учиш магия. Оркската ти кръв може да те забави, но едва ли ще се окаже особена пречка. Помни, че магическата мощ е съвсем като физическата. Не можеш да надскочиш онова, което ти е дала природата, но с упорити тренировки можеш да утроиш силите си. Колко бързо ще напреднеш зависи от старанието, което ще вложиш. Още от утре сутринта започваш работа с мен по голема. Ще прекарваш целия си ден тук, в работилницата. Ако след време докажеш уменията си, ще те направя калфа. Това означава, че ще си свободен да напуснеш кулата по своя воля и ще получаваш заплата за труда си. Майстор-магьосник можеш да станеш единствено, ако изградиш собствена кула. Разбира ли всичко?
- Да, маестро.
- Имаш ли въпроси към мен преди да започнем?
- Само един. – Оног прочисти гърло и се втренчи в пръстите на краката си. Корнелиус търпеливо го изчака да продължи. – Трябваше да минат поне още три месеца преди да получа шанс да стана чирак. Защо променихте мнението си, маестро?
- Още в началото разбрах, че си усърден в работата си. Това съвсем не е достатъчно, за да посветиш живота си на магията. Иска се страст! Иска се жажда за знания! – Магьосникът пламенно сви ръка в юмрук. – Това търся аз в един чирак. – Той отпи от чая и се отпусна назад на възглавницата. – Може да е станало случайно, но си направил много важно откритие, младежо.

Объркан, полуоркът вдигна вежди в негласен въпрос.
- Ще ти обясня. Обикновените магически предмети се изработват като в най-обикновена вещ бъде вложено подходящо заклинание. Такива са например амулетите за защита, които продаваме на клиентите. Твоят далекоглед не е такъв. Очевидно си вплел магия в него по времето на самата му направа. Не си променил същността му, ти си я създал. – Магьосникът допи чая си и без да бърза си наля още от чайника. – От години се опитвам да направя голем, слуга от стъкло и метал, на когото е вдъхнат живот. Пробвах какво ли не, но все още разполагам единствено с безполезна купчина метал в ъгъла. Ако искам да разреша стар проблем с наличните ресурси, трябва да подходя към него по съвсем нов начин, нали?
Младежът кимна в съгласие. С думите си магьосникът спечели искреното му уважение. Оног осъзна, че може би Корнелиус се беше сдобил с кулата си по случайност, но я беше задържал благодарение на далновидността и острия си ум.
- Ще дам всичко от себе си, маестро – обеща той от все сърце.
- А защо се усмихваш така?
- Защото… защото когато ме заварихте в стаята на Розина мислех, че днес ще бъде последният ми ден в тази кула.
- За някаква пакост е било, не ще и дума – засмя се магьосникът. – Чудя се какво ти отне толкова дълго! Ти нямаш още шестнайсет, а кулата не предлага много забавления за един младеж. Какво, мислеше, че ще те накажа ли? Е, нямаше да ти се размине, ако направиш някоя глупост. Затова не прави глупости, нали? Радвам се, че си използвал свободното си време и ума си, за да опиташ нещо ново. Героите не са оставили имената си в историята като са киснали в библиотеката да четат прашлясали свитъци! За станеш истински магьосник, са ти нужни хъс за успех, изобретателност и смелостта да осъществиш идеите си. От теб ще излезе добър чирак, Оног. Убеден съм в това. А сега, ако нямаш повече въпроси, да започваме.
Корнелиус нарисува широк кръг с тебешир на пода около себе си. От очетанията внезапно лумнаха студени пламъци. Потоци енергия се завихриха около магьосника.

- Когато си готов, пристъпи в кръга.
Полуоркът се смути. Достраша го да премине през магическия огън. Дали пламъците щяха да го изпепелят или да го пропуснат? Сърцето му заби лудешки. Да рискува или да побегне? “Орк страх, мен не страх,” каза си той и пристъпи две крачки напред.
Когато премина, усети само тръпки като пъплещи мравки по цялата си кожа, но чувството веднага отмина. Енергията, идваща от магьосника, го обви като нежна мантия. Пред очите на Оног затанцуваха странни символи, смениха се всички цветове на дъгата, а в ушите му прозвуча музика. Цялото му тяло запулсира, отначало едва доловимо, но постепенно все по-бързо и силно, докато накрая вълните се сляха в едно. После енергията внезапно изчезна.
Оног рязко си пое дъх и отвори очи. Чувстваше се някак променен, но беше трудно да каже как. Помисли си, че за пръв път в живота си вижда света такъв, каквото всъщност е. “Жив съм!” възкликна той на ум. “Жив съм, по-жив от всякога!”
- Браво, чирако. Справи се добре – каза Корнелиус. На лицето му играеше лека усмивка. – Не забравяй, че започваме рано на сутринта.
Оног отговори на усмивката му и потри нетърпеливо ръце.

***
Вместо да се прибере в стаята си и да поспи след вечеря, Оног се върна в работната кула и се изкачи по тесните стълбички, които водеха до върха. Той излезе на площадката и седна направо на студения камък. Отпусна глава назад и се вгледа в небето. Луната светеше ярко като знатна монета, а звездите блещукаха, сякаш му изпращаха хиляди тайнствени послания.
- Значи това е истинското щастие – прошепна той. – Да гониш вятъра и да го стигнеш.
Да можеше само майка му да го види сега! Щеше да й каже, че се е борил за мечтата си и с цената на всичко е успял, независимо от произхода си.
Оног изправи глава и я облегна на каменнито перило. После бръкна в пазвата си и извади от нея прилежно сгънато парче хартия. Преди почти две години на него бе написал най-съкровените си мечти. Без да бърза, той го отвори и прочете бавно на глас:
- Да стана чирак на магьосник.
Беше сбъднал мечтата си.
Полуоркът се усмихна и я зачеркна от списъка.