автор: ZAGORA

Който гледа навън-сънува..Който
се вглежда навътре, се пробужда.
Карл Густав Юнг

Каква е тая инфантилна радост,
че сме разпънали човек със главно „Ч”,
наричайки велик деня на нашия позор?!
От отчаяние и гняв .сме сринали върха,
за да не сме нищожно малки.
Но всъщност го възвеличихме
и хилядолетия протягаме ръце, Иисусе!
Най-святите ни думи са калта по бялата ти дреха.
Дойде да ни спасиш от страхове и от неверие,
но мъдростта ти си остана многозначно неразбрана
и затова „Осанна!” се превърна във”Разпни го!”...и във рана..
Дори с ангстрьом не се снижи безмерната ти обич,
макар да виждаше в далечината кръста.
Тълпата от безпощадност и опиянение крещеше
размахвайки надолу пръста.
Неимоверно трудно е да сме велики,
а виж, да сме нищожни е обичайна поза.
Снежинката не съществува дълго-
топи се даже върху цвят на роза.
Хилядолетия живеем във заблуда,
припомняйки безумното деяние.
Не гледайте, сънувайки- навън!
Ще се пробудите, поглеждайки навътре.
Останалото е мълчание...