автор: marta

И плисва слънце
и заплесва се
и се забравя

Политат птици и момичета
и чуруликат
бъбрят
бликат

Забърканите облаци в перата им
в косите им
са
китове


Небето слиза
все по
близко
Небето им е до колене

Постила се на покрив в ниското

на него си почива времето
и си играе с ветровете
върти ги около безименните

Напредва лятото
в косите с цвете

Далеч оттук е зимата
далеч далеч е зимата
отвъд небето
и облаците и момичетата
и никой даже не се сеща
че я е имало

до скоро
тук живя спокойно зимата

и сенките се плесват по челата
и се скъсяват
и неизбежна слиза вечер

За времето не настоявам
да си стои
на покрива небесен
високо
ниско
да не пречи

Една едничка дълга вечер
недоизречена

сред пръски от пера на залез речен