автор: thebigplucky

Къса лятна свалка...
За жадни?! Или за познавачи?!
Ние – кои от тях бяхме?!
И кое от двете е по-голям грях?!
И грях ли е -
май стана без да го пожелаем...
Но и двамата прекрасно знаехме какво правим.
И как – не трябва пожарите да се гасят.
За жаждата обаче – всички знаем колко изгаряща е...

И без романтика.
И без стъпки по пясъка и бяла, солена пяна.
Просто една вечер един пред друг спряхме и се познахме.
Усмивката ти бе загадъчно замечтана.
Аз – навярно съм ти се сторил леко пиян и очарователен...
А и кой ли ще запомни тези няколко нощи святост,
освен нас, двамата?!
Е,.. попрестъпихме чертата за малко,
но какво от това – нали никой, освен нас, не знаеше
колко късо би могло да бъде късното ни лято?!
Никого не наранихме, освен нас;
не се наложи да лъжем някого;
и да се крием – не трябваше.
На заминаване – дори не ми помаха с ръка.
Аз – през слънчевите очила – правех се, че не те познавам...

И те наредих между спомените, от тези – приятните.
В теб – не знам какво оставих, освен топлината си, нераздадената.
Дали заради краткостта
или заради това, че и двамата знаехме какво да не си пожелаваме -
всичко беше така светло и бяло?!
И дали защото от тази любов взехме само красотата
и забравихме за останалото -
сега така ме боли, че те няма -
страх ме е да го кажа на глас.
И колко много ми липсваш -
страх ме е да си призная.