автор: lightgreen

Каза, че ни няма в комуната.
И не е вярно.
Мястото си е още тук за него, до мен, дори когато го няма.
И двамата сме тук.
Понякога се сливаме и мълчим.
Понякога говорим глупости и се смеем на още по-големи.
Понякога вечер ми разказва приказки, защото го моля.
Не, всъщност не го прави никога.
Успявам да го накарам да блокира с думи.
Понякога пушим на пода. Гледаме филм. Аз му готвя.
Хора влизат в комуната. Хора излизат от комуната.
Оставаме аз и той.
Гледаме се.
Тишината на центъра на София, но шумът в онези моменти няма значение.
Оставам аз.
Тишината в центъра на София, защото малка стаичка може да бъде толкова празна.
Мястото е тук.
За в бъдеще може би още ще е тук.
Но сигурно мен няма да ме има.