автор: joanna_vas

Градът заспива уморен от суета,
недоизказан и обрамчен от въпроси!
А в огледалния му образ пред света
се очертават наште сенки белокоси!

Роптае в тъмното навъсената нощ
и в празнотата й луната се простира,
като подхвърлен към небитието грош
на който вечно стойността му се котира!

От самота душите ни ще се стеснят
и недолюбени във себе си се свиват!
Дали в усмивката си ще се усъмнят
или от утрото очаквано се скриват?!

Сезоните във нас ще се раздалечат,
докато пътищата ... бавно се изпрявят!
В нега, прозорците ни ще се облекат
по Светлина да могат да се отличават!

Градът заспива уморен от суета
и непознат, и чужд в нощта ще ни прегърне!
Сред този шум и хаос, сутринта
дано да може тишината да ни върне!