автор: arhiloh

Огромни бели лебеди
мечтите спят,

сънуват заскрежени хребети,
усещат глад
и литват, бляскави и перести,
с несекващ зов
да дирят в облаци от ереси
зрънца любов,
а после, бавно и отчаяно,
въртят се в кръг,
за да застинат, сякаш ваяни
от древен грък
в гнездата мраморни на спомена
сред глъхнал лес,
на ямб и на хорей под ромона -
и анапест.

Огромни бели лебеди
мечтите спят.
Аз нямам нищо. Само себе си.
И тоя свят.
Пред мен - неразрешими ребуси
и смъртен хлад.
Мечтите спят.
Огромни бели лебеди.

Мечтите спят...