автор: CTPAX

В ръкавите на бялата ѝ риза
реката влиза на подскоци:
през бързеите, за да не тъгува –
бързо, бързо;
през онзи вир –
напук с водовъртежа да танцува
бавно, бавно;
през тèпавицата –
със шарените черги да извика “Иих”
и да нахрани ехото.

Картините се преобръщат
от очите ѝ
и давят лудото в морето.
А тя се смее, смее, смее...
Наум ми е солено.