автори: Izabella и karmen_777
on-line
ти си тук само за един стих....
може би последен....
и после- краят...
маковият стих..
за маковата любов
в безумните макови полета
през забравения интериор на спомените
където лепне твоето ухание.
по ръцете,по гърдите ми
в извивката на ханша...
изваяна от пръстите ти
Ти си тук,за да ме обичаш
ти си глината,в която разтопявам страховете си.
защото аз съм
във въздъхът,който отнася предрасъдъците
когато шума е река и времето тече през нея.
моя обич.
ти, си тук само за един стих
и само да последната глътка
след която ще остана без дъх
неспособна да бъда ничия