автор: glishev

Прибираш ли се вечер през гората,
тя става Броселиандова. Забързваш –
нарочно стъпваш тежко и решително.
Там черно е. И влажно. И не виждаш
дори на педя пред носа си. Тананикаш
предизвикателни прусащини за уплах
на всякаква нечиста сила в храстите.
Надяваш се, че няма да се случи
да вземеш да настъпиш най-невинния,
на лов излязъл таралеж потаен,
изпъплил безразсъдно на алеята.
Представяш си коне и динозаври,
и разни караконджули пируващи.
Прекрасната метафора настъпва,
подобно назидание калугерско,
когато видиш слаб светлик отсреща,
тунела тъмен приближиш и минеш го
сред ужас и видения измамливи
с молитва промърморена и стиснати
юмруци. А отсреща вече свършва се
гората и се вижда ясно черквата,
където като малък са те кръстили,
започват светлини и градски улици.
За тази вечер стига приключения,
последните ти стъпки смъкват детството.