автор: kuklara

В кафенето се събират старите писатели
като разпилени думи от забравена метафора.
Препъват се във времето забравено
и спомените им висят на бръчките.

Старата им слава се обажда в ставите
а сърцето им римува млада сервитьорка
не пият и кафе заради кръвното
а вода, да прекарат някак бели хапчета.

Успехът им сменил е вече масата
и се присламчва там до младите,
които се кикотят като безсмъртници
преяли със талант и вечно можене.

Косите им олисели хрумки в бяло
се изправят някак умно рошаво,
потапят се във чая с буйно минало
и седят върху суета и бодлива завист.