автор: melange

Обичам да се будя в планината
от шепота на бор и на ела,
от мириса на свежо, горско лято,
на диви ягоди и на цветя.

Със раницата, метнала през рамо
и с бяла шапка с мека козирка,
да стана и да тръгна сутрин рано
към бистрите планински езера.

Да дишам, да вървя, да си мечтая
и цялата ми градска суета
да изостане някъде във края
на дъхавата борова гора.

Сърцето си с природата да слея,
простряна сред зелената трева
и тихичко, фалшиво да попея
край бистрите планински езера.

А после да поплача за нещата,
които във душата ми тежат,
утеха да потърся в тишината
и раните да спрат да ме болят.

От себе си частица да оставя
сред тази съвършена красота,
сълзите ми горещи щом закапят
по билото на топлата земя...

Завинаги ще нося спомен в мене,
със мириса на борова гора,
за краткото благословено време
далеч от всяка градска суета.