И винаги започвам отначало
настъпила на прага си съня.
Събуждам понеделниците..
Бягам...
С надеждата не съм сама!
Все още мога да очаквам.
В очите пламъкът гори.
Бягайки подреждам дните,
в които смятам, че си ти.
Защото...
оцеляването е ненужно
ако няма празник, след това
и ако никой с теб не се порадва
защо ще скиташ по света?!
И винаги започвам отначало
настъпила на прага си съня.
Събуждам понеделниците..
Бягам...
От медените пръсти на нощта.
Ани Николова