автор: midnight_witch

/на Росен/

в думите му съм
извадена от контекста
и останала по съдържание,
вързвам панделки от заключенията му в плитката си

оставила съм се на перото му
може да ме гримира колкото си иска,
може да ми пали цигарата
или да ме види, каквато съм

оглеждам се в очите му,
тая, не я познавам,
още не съм се запознала с нея
постоянно се разминаваме в мащабите на вселенските ни различия

в думите му съм
повече негова, отколкото себе си
обаче съм склонна да призная късогледството си
и да му благодаря

думите, думите
никого не са нахранили
но понякога режат.
а пък той ми рисува крила