Друг си играеше с коня, юнако,
по моята тучна поляна.
Скъсана бе от околните драки
самодивската ми премяна.
Откраднаха ми и много отдавна
моминското нежно цвете.
Кой ли щур вятър съдбите ни грабна
и пътеките ни преплете?
Не си разигравай коня, юнако,
върху моята зряла нива!
Вече не помня… Предрече ми някой,
че злото под камък застива
само когато и двамата искат
и търсят обич омайна.
В моята ръж хоризонтът е близко,
а пътят до него... безкраен.