автор: roza1

Не е вълшебно. Никак даже.
Феите и рицарите ми изчезнаха.
В коша с играчките на детството
търкаля се днес и надеждата..

И вярата ми се посмачка -
без грим на нищо не прилича.
А беше време и се чудих
как все пред мен с усмивка тича.

Парцалени са времената.
Духът ми - гол под небесата.
Иконата ми е оттатък,
океана не мога да прекрача.

Ани Николова