* * *
Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в топлото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка - жълти цветове.
А в парка - глухият Бетовен,
като да се е понавел,
и слуша своите симфонии.
И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща.
И за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.
Знам, ти не вярваш на това.
Но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава
и храстът тихичко го милва.